„ Гледаш морето и започва да ти липсва да бъдеш сред хората;
останеш ли по-дълго заобиколен от хора през цялото време искаш единствено да се върнеш да погледаш морето“
Харуки Мураками, „ Чуй песента на вятъра“
Блестящата, като огледало, сребърна повърхност на водата ме кара да се чудя дали животът тече линейно или е въртележка, която ме връща при Теб, в началото, когато ми показа тези води... Паметта за Нас, като сянка преминаваща по повърхността на вечността... Оставяме ли някаква следа или просто сме отражение на птица, уловено за секунда над копринената морска повърхност... Секунда, която трае завинаги...